Доц. Стойчо Стойчев, специално за Zonanews: Трябва да е ясно, че бляновете на ПП и ДБ за самостоятелно управление, са само блянове. И плюс само БСП - пак са блянове
Интервю на Живка Кехайова
Предизборната акция на процедура към този момент е реалност, в случай че въобще е серпантина. Защо тогава посланията се отличават с такава некомпетентност. Към кого са ориентирани?
Нагласата и на политическите партии, и на специалистите е, че твърдите ядра ще решат тези избори. Следователно посланията са по-радикални, по-малко в действителност, повече прочувствени - като за пред агитки. Партиите ще разчитат на своите крайни ултраси. Няма да се пробват посредством логичен причини да търсят разширение на въздействието си в по-широки периферии.
Това ще бъде акцията. Сблъсък главно за " Газпром " - да преговаряме, или не и всичко, което се допира до тази тематика като отношение към войната в Украйна, въоръжените доставки... В последните 2-3 седмици говоренето ще се изостри. Ще се появят още веднъж остарели към този момент и изконсумирани медийни кавги като кюлчета и парапети - всевъзможни сходни.
Въпросът обаче е, че в това противоборство е и президентът Радев с неговото служебно държавно управление. А той не е посочил ясно дали ще има любимец и коя политическа мощ ще му е любимец този път. Ясно е единствено, че този път няма да е " Продължаваме промяната ".
И акумулирането на публично напрежение по тази тематика е дали Радев ще го прелее към някоя от политическите партии. Ясно е благосклонното му отношение към три политически партии - тази на Янев, Има Такъв Народ и " Възраждане ", само че ясно не е афиширал поддръжката си.
Да не забравяме, че беше претендент за президент, подсилен от Има Такъв Народ - Слави Трифонов даже не издигна собствен претендент. " Възраждане " го поддържаха на втори тур. За Българска социалистическа партия е ясно.
Какво вижда гласоподавателят сега, пробвайки се да се ориентира?
Вижда две страни, които се карат - някогашните ръководещи и актуалното държавно управление на президента. ГЕРБ остават малко встрани от тази тематика. От една страна това е неприятно, тъй като нашият гласоподавател нормално вижда най-ясно двете страни в абсурда и търси да се припознае коя от тях е неговата. В родната ни политика нормално има място единствено за двама съществени играчи, които са в конфликт, а кои са другите няма огромно значение.
От друга страна - тематиката на " борбата " сред двете страни в този момент е задоволително изнервяща и влудяваща. Все едно са от две разнообразни галактики, настояват диаметрално противоположни неща и всеки стартира да се съмнява каква е в действителност фактологическата обстановка, с цел да вземе съответно решение. Темата и средата са напряко отровни.
И може да се окаже, че за ГЕРБ, а и за други, е по-добре да не се нагърбават със съществено влизане в тази борба, която не е тяхна - нито са сегашните, нито са някогашните ръководещи сега. Те са сегашната съпротива.
Вижда се на моменти, че ту Политическа партия, ту Демократична България се пробват да активизират протестърски избор и хъс, като че ли не схващат, че в случай че въобще има подобен, той е пренасочен в напълно друга посока. Що за тактичност е това?
Абсолютно правилно - сега доста мъчно може да се генерира протестен избор. " Продължаваме промяната " се надяват на висока изборна интензивност, тъй като те нямат твърдо партийно ядро и се мъчат някак да предизвикат такава. Твърдото ядро в тяхното " обединяване " е на Демократична България с нейните към 350 000 в годините.
Проблемът е, че освен това редом явяване не в коалиция, Политическа партия или ще потопят изцяло Демократична България, или те самите ще се потопят. Тези твърди гласове, с цел да влязат и двете партии в Народно събрание, ще би трябвало да се разделят. Едните да вземат най-много 200 000, другите - 150-160 000. Въпросът е каква работа им прави това.
Ако считат в острото опълчване да акумулират спомагателни гласове - това няма да стане. Не могат да разчитат и на никакъв избор от чужбина. На последните избори от 8 мандата, разпределени от чужбина - 6 мандата са за Движение за права и свободи, 1 за Има Такъв Народ и 1 за " Възраждане ". Няма ги на процедура във вота от чужбина - нито едните, нито другите.
Колко ще изгубят Политическа партия спрямо предходните избори?
Битката с президента значи, че 250 000 гласа, ориентирани персонално от Радев към тях на предходните избори с ясното изтъкване: " Това са моите хора ", към този момент няма да бъдат за тях. Трябва да са наясно, че това са гласове на Радев, не на Политическа партия.
Радев е водачът в границите на този електорат и него този електорат го гледа и слуша. Като виждам представителите му, при борба, постоянно поддържат Има Такъв Народ, само че дали гласоподавателите ще схванат такава индиректна поддръжка, не знам.
Интересно е къде ще отидат тези 250 000 на 2 октомври. Ще излезе ли ясно да каже президента като на предходните избори - тези са моите, или няма да излезе? Ако не го направи, тези гласове ще се разсеят сред тъй наречените прокремълски обединения - Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, " Възраждане ", Янев и други, и нищо огромно няма да се създаде.
" Възраждане " имаха 170 000 на предходните избори. Ако им се прибавят още 100 000 от тези разсеяни гласове - разочаровани от Политическа партия, ще си стигнат тавана - той, съгласно мен е толкоз: 270-280 000 електорат.
Българска социалистическа партия паднаха доста на предишните избори. 100 000 от президентските да им дойдат - най-вече да се върнат към миналата си нормалност от 270-300 000 гласа.
И вероятно или Янев, или Има Такъв Народ да вземат останалите, с цел да влезе някой от тях в Народното събрание, а в идеалния случай и двете. Тогава Радев ще може да разчита на блок от 3 партии в бъдещия парламент, което си е тактика. Радев би желал да има парламентарен блок. Плюс вероятно Българска социалистическа партия, макар обществените сякаш крамоли - стихия в чаша вода.
Защото Корнелия Нинова до момента в който приказваше за хората: " Хората, хората, хората... ", се оказа, че има поради напълно съответни хора, които е трудоустроила на разнообразни постове. Сега същите ги освободили от работа и това е драмата.
Как ще се отрази тази обстановка на ГЕРБ?
Липсата на Рашков като вътрешен министър несъмнено ще се усети. Репресии няма да има и е допустимо и ГЕРБ, и Движение за права и свободи да получат повече гласове, в сравнение с предходните избори и да се приближат до резултатите си от април, предходната година, когато ГЕРБ имаха към 850 000 гласа.
Постижимо е за тях и се готвят от дълго време за това. И ГЕРБ, и Движение за права и свободи са партии с доста необятни обществени бази. Те не са кухи структури, а организации на хора, свързващи задачите и живота си с тях.
Сега ДАНС изиска да бъдат заменени и IT експертите, обслужвали машините на предходните избори...
Ами напълно разумно. Не може книжните бюлетини да се печатат в Българска народна банка при сигурност като на скъпи бумаги и да бъдат охраняване от жандармерия, а наложителните сега машини за гласоподаване, да са в частен склад и обслужвани от хора, за чиито свъзаности гласоподавателят не знае нищо, или пък знае, само че няма визия има ли и какъв е контролът над тях.
Разбира се, че машините ще бъдат отстранени както стана в целия естествен свят, само че откакто още работят у нас, то сигурността към тях би трябвало да е безусловно безкомпромисна и транспарантна.
Ако Народното събрание наподобява по описания от мен метод, може да се окаже, че тактика на президента да има свои три партии, ще е печеливша, тъй като ще бъде доста евентуално точно някоя от тези 3, или даже една от тях, да се окаже незаобиколим фактор при образуване на болшинство. Т.е. ще има лост за въздействие и в идващия парламент.
Може ли да се противодейства на подобен сюжет?
Да се противодейства на това е допустимо единствено с образуване на противостоящ сериозен блок. Но би трябвало да е ясно, че бляновете на Политическа партия и Демократична България за независимо ръководство, са единствено мечти. И плюс единствено Българска социалистическа партия - отново са мечти. Това са неща единствено в техните глави. В това Народно събрание те въобще няма да имат комфорта, който имаха в предишното. Ще са доста по-слабо показани. За Политическа партия ще гласоподават напълно разнообразни хора от тези, които гласоподаваха на предишните избори. Вярно, тогава измъкнаха и съвсем 200 000 гласа от Демократична България, които паднаха от 350 000 на 150 000, само че дали ще е отново по този начин?
Отсега е рано да кажем по какъв начин и защо държавно управление, от кои партии ще се беседва. Възможно ще бъде чак, когато забележим кой какъв брой мандата е взел. При ниска изборна интензивност, можем да се окажем и с 8 партии в Народното събрание. Ако интензивността на изборите е отново към 3 млн. души, най-вероятно е Народно събрание да е с 6-7 партии, само че при вариране на интензивността всичо сред 3 и 8 е допустимо. Зависи и накъде ще разпръсне известността си Радев, какъв брой ще пернат извънпарламентарните и така нататък
Какво би се случило с политически план като " Продължаваме промяната " при злополука на тези избори? Те като че ли не осъзнават вероятността и за такава опция, а тя наподобява много висока.
Не я осъзнават всякакви почитатели. Голяма част от водачите им, съгласно мен я осъзнават, само че просто поддържат досегашния вид говорене с цел да стимулират, да не обезверят евентуалния електорат, който се надяват да гласоподава за тях като за първа политическа мощ.
Какво ще се случи знаем - видяхме и до тук голям брой такива планове без обществена база, без конструкция по места. Ако на тези избори резултатът бъде много по-нисък от упования, ще се свие и най-вече до 4 години на практика ще изчезне от политическото пространство като Национална движение „Симеон Втори", РЗС, Атака, Барековата партия и много други.
Ако Политическа партия си мислят, че имат някаква база, освен това сериозна, в българското общество, значи доста се лъжат. Дори Слави Трифонов е доста по-вкоренен в това общество от тях. Митът за харвардските момчета много се разруши за едни 7-8 месеца с тяхна помощ, несъмнено.
Противниците им използваха старите познати способи - окарикатуряване и присмиване (Кирчо, Кокорчо, Лъжко и т.н.), само че забележете, че същите тези способи лишиха 3-4 години, доста години, с цел да стане Иван Костов " Гаргамел ". За околж 2 години царят стана " Мошеник и хазартаджия ". За да се ерозира известността на Борисов лиши най-вече години - най-малко 6-7.
Всички изброени си имат своята харизма - харесва ни, или не, а Кирил Петков и Асен Василев и харизма нямат. Те просто се появиха от някъде, настаниха ги някъде и твърдо не са от вида политици, които българинът харесва. Независимо, че има промяна в поколенията, в метода на живот - има културни модели в тази страна, които са устойчиви.
По-устойчиви са от 30-те години народна власт, по-устойчиви от 45-те комунистически преди тях, по-устойчиви даже от 5-те турски века. Те се коренят в православната ни просвета и византийския модел, работил върху нас повече от 1 000 години. Културният отпечатък на Източната Римска империя върху нашия район е голям като формиращ цивилизационни полезности.
Затова и да изкараш две момчета, да ги представиш като Харвардси ученици и да ги наложиш тук, дълготрайно няма по какъв начин да сработи. Няма да сработи и в Гърция, нито пък в Сърбия - да не изреждам целия район. Може да е единствено краткосрочна мода и волност, след което обществото се връща незабавно към устойчивите си модели.
Примерно, Корнелия Нинова в никакъв случай не може да завоюва против Радев. Тя е жена-политик, той - български военачалник. Звучи сексистки, само че това е ситуацията.
Само Мутафчийски беше късмет да се събори Радев, тъй като в модела ни единствено докторът стои над генерала. Та, в случай че не беше генералът, харвардчетата нямаше да имат късмет. Сега, в случай че в действителност ги остави - ще забележим модела.
Предизборната акция на процедура към този момент е реалност, в случай че въобще е серпантина. Защо тогава посланията се отличават с такава некомпетентност. Към кого са ориентирани?
Нагласата и на политическите партии, и на специалистите е, че твърдите ядра ще решат тези избори. Следователно посланията са по-радикални, по-малко в действителност, повече прочувствени - като за пред агитки. Партиите ще разчитат на своите крайни ултраси. Няма да се пробват посредством логичен причини да търсят разширение на въздействието си в по-широки периферии.
Това ще бъде акцията. Сблъсък главно за " Газпром " - да преговаряме, или не и всичко, което се допира до тази тематика като отношение към войната в Украйна, въоръжените доставки... В последните 2-3 седмици говоренето ще се изостри. Ще се появят още веднъж остарели към този момент и изконсумирани медийни кавги като кюлчета и парапети - всевъзможни сходни.
Въпросът обаче е, че в това противоборство е и президентът Радев с неговото служебно държавно управление. А той не е посочил ясно дали ще има любимец и коя политическа мощ ще му е любимец този път. Ясно е единствено, че този път няма да е " Продължаваме промяната ".
И акумулирането на публично напрежение по тази тематика е дали Радев ще го прелее към някоя от политическите партии. Ясно е благосклонното му отношение към три политически партии - тази на Янев, Има Такъв Народ и " Възраждане ", само че ясно не е афиширал поддръжката си.
Да не забравяме, че беше претендент за президент, подсилен от Има Такъв Народ - Слави Трифонов даже не издигна собствен претендент. " Възраждане " го поддържаха на втори тур. За Българска социалистическа партия е ясно.
Какво вижда гласоподавателят сега, пробвайки се да се ориентира?
Вижда две страни, които се карат - някогашните ръководещи и актуалното държавно управление на президента. ГЕРБ остават малко встрани от тази тематика. От една страна това е неприятно, тъй като нашият гласоподавател нормално вижда най-ясно двете страни в абсурда и търси да се припознае коя от тях е неговата. В родната ни политика нормално има място единствено за двама съществени играчи, които са в конфликт, а кои са другите няма огромно значение.
От друга страна - тематиката на " борбата " сред двете страни в този момент е задоволително изнервяща и влудяваща. Все едно са от две разнообразни галактики, настояват диаметрално противоположни неща и всеки стартира да се съмнява каква е в действителност фактологическата обстановка, с цел да вземе съответно решение. Темата и средата са напряко отровни.
И може да се окаже, че за ГЕРБ, а и за други, е по-добре да не се нагърбават със съществено влизане в тази борба, която не е тяхна - нито са сегашните, нито са някогашните ръководещи сега. Те са сегашната съпротива.
Вижда се на моменти, че ту Политическа партия, ту Демократична България се пробват да активизират протестърски избор и хъс, като че ли не схващат, че в случай че въобще има подобен, той е пренасочен в напълно друга посока. Що за тактичност е това?
Абсолютно правилно - сега доста мъчно може да се генерира протестен избор. " Продължаваме промяната " се надяват на висока изборна интензивност, тъй като те нямат твърдо партийно ядро и се мъчат някак да предизвикат такава. Твърдото ядро в тяхното " обединяване " е на Демократична България с нейните към 350 000 в годините.
Проблемът е, че освен това редом явяване не в коалиция, Политическа партия или ще потопят изцяло Демократична България, или те самите ще се потопят. Тези твърди гласове, с цел да влязат и двете партии в Народно събрание, ще би трябвало да се разделят. Едните да вземат най-много 200 000, другите - 150-160 000. Въпросът е каква работа им прави това.
Ако считат в острото опълчване да акумулират спомагателни гласове - това няма да стане. Не могат да разчитат и на никакъв избор от чужбина. На последните избори от 8 мандата, разпределени от чужбина - 6 мандата са за Движение за права и свободи, 1 за Има Такъв Народ и 1 за " Възраждане ". Няма ги на процедура във вота от чужбина - нито едните, нито другите.
Колко ще изгубят Политическа партия спрямо предходните избори?
Битката с президента значи, че 250 000 гласа, ориентирани персонално от Радев към тях на предходните избори с ясното изтъкване: " Това са моите хора ", към този момент няма да бъдат за тях. Трябва да са наясно, че това са гласове на Радев, не на Политическа партия.
Радев е водачът в границите на този електорат и него този електорат го гледа и слуша. Като виждам представителите му, при борба, постоянно поддържат Има Такъв Народ, само че дали гласоподавателите ще схванат такава индиректна поддръжка, не знам.
Интересно е къде ще отидат тези 250 000 на 2 октомври. Ще излезе ли ясно да каже президента като на предходните избори - тези са моите, или няма да излезе? Ако не го направи, тези гласове ще се разсеят сред тъй наречените прокремълски обединения - Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, " Възраждане ", Янев и други, и нищо огромно няма да се създаде.
" Възраждане " имаха 170 000 на предходните избори. Ако им се прибавят още 100 000 от тези разсеяни гласове - разочаровани от Политическа партия, ще си стигнат тавана - той, съгласно мен е толкоз: 270-280 000 електорат.
Българска социалистическа партия паднаха доста на предишните избори. 100 000 от президентските да им дойдат - най-вече да се върнат към миналата си нормалност от 270-300 000 гласа.
И вероятно или Янев, или Има Такъв Народ да вземат останалите, с цел да влезе някой от тях в Народното събрание, а в идеалния случай и двете. Тогава Радев ще може да разчита на блок от 3 партии в бъдещия парламент, което си е тактика. Радев би желал да има парламентарен блок. Плюс вероятно Българска социалистическа партия, макар обществените сякаш крамоли - стихия в чаша вода.
Защото Корнелия Нинова до момента в който приказваше за хората: " Хората, хората, хората... ", се оказа, че има поради напълно съответни хора, които е трудоустроила на разнообразни постове. Сега същите ги освободили от работа и това е драмата.
Как ще се отрази тази обстановка на ГЕРБ?
Липсата на Рашков като вътрешен министър несъмнено ще се усети. Репресии няма да има и е допустимо и ГЕРБ, и Движение за права и свободи да получат повече гласове, в сравнение с предходните избори и да се приближат до резултатите си от април, предходната година, когато ГЕРБ имаха към 850 000 гласа.
Постижимо е за тях и се готвят от дълго време за това. И ГЕРБ, и Движение за права и свободи са партии с доста необятни обществени бази. Те не са кухи структури, а организации на хора, свързващи задачите и живота си с тях.
Сега ДАНС изиска да бъдат заменени и IT експертите, обслужвали машините на предходните избори...
Ами напълно разумно. Не може книжните бюлетини да се печатат в Българска народна банка при сигурност като на скъпи бумаги и да бъдат охраняване от жандармерия, а наложителните сега машини за гласоподаване, да са в частен склад и обслужвани от хора, за чиито свъзаности гласоподавателят не знае нищо, или пък знае, само че няма визия има ли и какъв е контролът над тях.
Разбира се, че машините ще бъдат отстранени както стана в целия естествен свят, само че откакто още работят у нас, то сигурността към тях би трябвало да е безусловно безкомпромисна и транспарантна.
Ако Народното събрание наподобява по описания от мен метод, може да се окаже, че тактика на президента да има свои три партии, ще е печеливша, тъй като ще бъде доста евентуално точно някоя от тези 3, или даже една от тях, да се окаже незаобиколим фактор при образуване на болшинство. Т.е. ще има лост за въздействие и в идващия парламент.
Може ли да се противодейства на подобен сюжет?
Да се противодейства на това е допустимо единствено с образуване на противостоящ сериозен блок. Но би трябвало да е ясно, че бляновете на Политическа партия и Демократична България за независимо ръководство, са единствено мечти. И плюс единствено Българска социалистическа партия - отново са мечти. Това са неща единствено в техните глави. В това Народно събрание те въобще няма да имат комфорта, който имаха в предишното. Ще са доста по-слабо показани. За Политическа партия ще гласоподават напълно разнообразни хора от тези, които гласоподаваха на предишните избори. Вярно, тогава измъкнаха и съвсем 200 000 гласа от Демократична България, които паднаха от 350 000 на 150 000, само че дали ще е отново по този начин?
Отсега е рано да кажем по какъв начин и защо държавно управление, от кои партии ще се беседва. Възможно ще бъде чак, когато забележим кой какъв брой мандата е взел. При ниска изборна интензивност, можем да се окажем и с 8 партии в Народното събрание. Ако интензивността на изборите е отново към 3 млн. души, най-вероятно е Народно събрание да е с 6-7 партии, само че при вариране на интензивността всичо сред 3 и 8 е допустимо. Зависи и накъде ще разпръсне известността си Радев, какъв брой ще пернат извънпарламентарните и така нататък
Какво би се случило с политически план като " Продължаваме промяната " при злополука на тези избори? Те като че ли не осъзнават вероятността и за такава опция, а тя наподобява много висока.
Не я осъзнават всякакви почитатели. Голяма част от водачите им, съгласно мен я осъзнават, само че просто поддържат досегашния вид говорене с цел да стимулират, да не обезверят евентуалния електорат, който се надяват да гласоподава за тях като за първа политическа мощ.
Какво ще се случи знаем - видяхме и до тук голям брой такива планове без обществена база, без конструкция по места. Ако на тези избори резултатът бъде много по-нисък от упования, ще се свие и най-вече до 4 години на практика ще изчезне от политическото пространство като Национална движение „Симеон Втори", РЗС, Атака, Барековата партия и много други.
Ако Политическа партия си мислят, че имат някаква база, освен това сериозна, в българското общество, значи доста се лъжат. Дори Слави Трифонов е доста по-вкоренен в това общество от тях. Митът за харвардските момчета много се разруши за едни 7-8 месеца с тяхна помощ, несъмнено.
Противниците им използваха старите познати способи - окарикатуряване и присмиване (Кирчо, Кокорчо, Лъжко и т.н.), само че забележете, че същите тези способи лишиха 3-4 години, доста години, с цел да стане Иван Костов " Гаргамел ". За околж 2 години царят стана " Мошеник и хазартаджия ". За да се ерозира известността на Борисов лиши най-вече години - най-малко 6-7.
Всички изброени си имат своята харизма - харесва ни, или не, а Кирил Петков и Асен Василев и харизма нямат. Те просто се появиха от някъде, настаниха ги някъде и твърдо не са от вида политици, които българинът харесва. Независимо, че има промяна в поколенията, в метода на живот - има културни модели в тази страна, които са устойчиви.
По-устойчиви са от 30-те години народна власт, по-устойчиви от 45-те комунистически преди тях, по-устойчиви даже от 5-те турски века. Те се коренят в православната ни просвета и византийския модел, работил върху нас повече от 1 000 години. Културният отпечатък на Източната Римска империя върху нашия район е голям като формиращ цивилизационни полезности.
Затова и да изкараш две момчета, да ги представиш като Харвардси ученици и да ги наложиш тук, дълготрайно няма по какъв начин да сработи. Няма да сработи и в Гърция, нито пък в Сърбия - да не изреждам целия район. Може да е единствено краткосрочна мода и волност, след което обществото се връща незабавно към устойчивите си модели.
Примерно, Корнелия Нинова в никакъв случай не може да завоюва против Радев. Тя е жена-политик, той - български военачалник. Звучи сексистки, само че това е ситуацията.
Само Мутафчийски беше късмет да се събори Радев, тъй като в модела ни единствено докторът стои над генерала. Та, в случай че не беше генералът, харвардчетата нямаше да имат късмет. Сега, в случай че в действителност ги остави - ще забележим модела.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ